МНЍТЕЛНО. Книж. Нареч. от мнителен; недоверчиво, подозрително. Слави Попов неволно сви устни: хрумна му да не би Черенев да е тълкувал нейде вчерашните думи на вестовоя. — Но какво ви е? — попита той мнително Кънчева, като четеше по лицето му нещо. А. Страшимиров, Съч., 120. Езикът е толкова близък, че няма нужда от преводач, .., а митничарят ни поглежда също тъй мнително, както нашите — въобще нашенска обстановка. Г. Белев, КВА, 15. Поглеждат [селяните] мнително сега, не вярват / и пак оратора с очи измерват: / а как така ще може и отгде / на толкоз хора служба да даде? Ем. Попдимитров, СР, 22.