МНИХ, мнѝхът, мнѝха, мн. мнѝси, м. Остар. Монах, калугер. Тежеше на свещеника, че църквата отпада и вълци разкъсват православното стадо. И той винеше владици, свещеници и мниси в безволие, тлен духовна и златолюбие. Н. Райнов, КЦ, 20. — Кога съмне, няма да има вече протосеваст и болярин, а мних и раб божий. Великата лавра „Свети Четиридесет мъченици“ ще ми даде убежище. Ст. Загорчинов, ДП, 257. Освен индексът, поп Еремия е наречен със своето собствено име и в друга древня българска статия, а именно у Атанасия, ерусалимският мних, като еретик богомилски. СбС, 94.