МНОГОБА̀ГРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от многобагрен; многоцветност, многобагрие, многоцветие, пъстрота. Не е подозирал [Андро], че е способен да обича и да страда така. Не си е представял, че нощта може да бъде толкова многоцветна. Поразен е от многобагреността и на собственото си чувство. Бл. Димитрова, Лав., 140. Старият индивидуализъм с всичкия си блясък и многобагреност намираше израз в романтизма. Е. Каранфилов, Б III, 175. Обичам есента с нейната многобагреност.