МНОГОБО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до многобожие; езически. Истинският християнин трябва да се отдалечи от света .., да въздигне душата си в олтар, невидим на една многобожна вяра, на един нов Олимп. К. Величков, ПССъч. III, 44-45. Критиците може би ще кажат, че тая книга [„Вавилонската княгиня“] е еретическа, многобожна и безбожна. И. Адженов, ВК (превод), 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)