МНОГОБО̀ЖНИК, мн. -ци, м. Последовател на многобожието; политеист. И така пръвата заповед ни повелява да ся стараем добре да познаем бога, .. Против тая заповед грешат безбожниците, .., многобожниците, които вярват, че има много богове. Хр. Данов, ППК (превод), 65-66.