МНОГОБРО̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на многоброен; многочисленост. Противоп. малобройност. В Рим развалините не ви поразяват само по своята многобройност, но още повече по това, че всички възбуждат във вас еднакво висок интерес. К. Величков, ПССъч. III, 51. Гризачите имат много неприятели .., но те се размножават много бързо и бързо достигат полова зрялост. На това се дължи тяхното широко разпространение и многобройност в природата. Зоол. VII кл, 131. Македонските полководци били изумени с многобройността на неприятелските сили. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 246.