МНОГОВЕКО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до много векове, обхваща или съществува, трае много векове; многовечен, дълговечен, дълговековен. Растящите в овощните градини ягода, малина, френско грозде, ябълка, круша по произход са горски растения. Някога те са били взети от човека от гората и подобрени с многовековно култивиране. Бтн V и VI кл. (превод), 11. След многовековно мълчание той [вулканът] изведнъж през 1955 г. дал признаци на оживяване — подземни експлозии, вулкански земетресения. Хр. Тилев, В, 56. Този площад играл извънредно важна роля в обществения и политическия живот на Рим през време на неговата многовековна история. Ист. V кл, 108. Пред Одрин е станал съдбоносният бой между Балдуина, представителят на западната феодална култура, и Калояна, представител на многовековний български идеал за обединение. Ив. Вазов, ЛВ, 84. Многовековен гнет. Многовековна дружба. Многовековно робство. Многовековно иго. Многовековна тирания. Многовековна борба. // Който е на повече от 2-3 века; дълговечен. Многовековните гори в резервата „Малка Джинджирица“ правят силно впечатление на всеки, .., защото гори със средна възраст над 200 години са вече рядкост не само в нашата страна, но и в Европа. М. Тошков и др., НР, 100. Многовековен опит. Многовековен дъб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)