МНОГОВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Многовековен. Когато ние захванахме да са бориме за своите свещени права, то тоя същи православни свет ни обяви, че великата черкова трябва да уварди своите многовечни права и своето първоначално значение. СН, СбПер. п II, 1872, бр. 46, 363. А там по каменистий път / на многовечната борба, / удушил властната съдба / до своята гранитна гръд, / пристъпва человешкий род / към дверите на нов живот. Хр. Смирненски, Съч. I, 108.