МНОГОГЛАГОЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Старин. Многословност, многословие; многоглаголие, многоречивост, многоречие, велеречивост, велеречие. На тия нови хора липсваше секретът на единственото, достъпно тям красноречие: краткостта. Многоглаголивостта, майка на повторението и на преграчването, вредеше им. Ив. Вазов, Съч. X, 70.