МНОГОГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се състои от много, едновременно звучащи гласове (в 1 и 4 знач.); многоглас, многогласов. Всеки говореше високо и в общия многогласен хор нищо не можеше да се разбере. Кр. Кръстев, К, 199. Когато чуваше [княгинята] произнесено своето име, обръщаше погледа си нататък, .. Тогава очакваше да чуе многогласния шепот на тълпата и преживяваше същата притома на дните преди своето заминаване. Ст. Загорчинов, ЛСС, 36. Диви гъски летяха над разлива и на Ханко се стори, че чува многогласното крякане на ятото. А. Гуляшки, ЗВ, 24. Посред страшний и многогласен шум на битката тя се мъчеше да долови само тракането на картечниците. Й. Йовков, Разк. I, 139. Подкованите ботуши издаваха многогласен тропот по дъските. Ил. Волен. БХ, 155. Многогласното нестройно ехо на сраженията, на краткотрайните свирепи ариергардни схватки, на острите сблъсквания не прекъсваше нито за миг. П. Вежинов, ВР, 253. // Поет. Който е богато нюансиран, с широк обхват на звукове (гласове), интонации; изразителен. „Облажванията“ са познати и във византийската литература. Но Климент докосва с тях благоговейно лицето, очите, зениците на своя учител, онова вече изтляло тяло, раздало на славяните всичките си сили: многогласният език е отпъдил духовния им мрак, .., ангелозрачните му зеници са очистили сърдечната им слепота. Н. Драгова, КО, 64. Когато слънцето захождаше и славеят от храстите изви своята многогласна песен, паякът довършваше своята вечеря. Ламар, ГМ, 21. ● Обр. В многогласната душа на Герго живееха сякаш душите на цяло едно село от близки. Ст. Даскалов, СЛ, 453. То [изкуството] е всичко това, озвучено от пулса на живот непогасващ, на живот многогласен, на живот, който носи чертите на вечност. В. Раковски, ППС, 55.
2. Муз. Който е предназначен за много гласове или се изпълнява от много гласове (в 3 знач.). И в продължение на много години той [Ф. Кутев] упорито търси своя, българска, изградена върху мелодичните особености на народната ни песен многогласна обработка на песента вместо обикновеното „хармонизиране“. ВН, 1953, бр. 303, 4. Инспекторът, лишен от всяко чувство за красота, за многогласно пеене, не разбирал, че децата не се „гонят“, а пеят по-различно, защото пеят на два и три гласа. Ст. Грудев, ББ, 14. До XI в. музиката била едногласна. Народните певци обаче умеели да пеят и многогласно. Появили се първите многогласни произведения, с което било поставено началото на многогласната музика. Пеене IX кл, 59. В празник посещаваше катедралата. Там, освен певците от аналоя, от балкона пееше многогласен хор — така звучно, сякаш я понасяше върху крилата на мелодията към небето. В. Геновска, СГ, 169.
3. Муз. Който се отнася до многогласие; полифоничен. Оригиналните двугласни напеви, .. показват интересно развитие на едно многогласие. Естественият път на това многогласно развитие се прекъсва от влиянието на западноевропейската и руската музика. Пеене VIII кл, 51.