МНОГОГЛА̀СО. Поет. Нареч. от многоглас; многогласно. Клепалото не преставаше да бие, .., и колкото и да бяха тихи, меки звуците му, те се носеха над селото, многогласо отекваха по околните височини. Д. Талев, И, 516. Вардарски я [тамбурата] окачи на стената .. и като се удари тя в твърдата стена — цяла иззвънтя, продължително и многогласо. Д. Талев, ПК, 78.