МНОГОГОДЍШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който съществува или продължава, трае много години; дългогодишен, дълготраен. Защо е така умилителна въздишката, която изпущаме при виждането, след многогодишно отсъствие, мястото, дето са изтекли няколко светли часове на нашата юност. Ив. Вазов, Съч. XI, 26. Ето кое е дало основание на учените, излизайки от тъмните глъбини на ядрото, след многогодишни лутания из неговите лабиринти, да обявят тържеството, че хромозомите се състоят от нуклеопротеиди. Хр. Одисеев, ТН, 67. Многогодишни борба. Многогодишна раздяла. Многогодишни изследвания. Многогодишни наблюдения.
2. Който е от много години; отдавнашен, стар, дългогодишен. Тоя многогодишен часовник отдавна беше изслужил службата си. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 31. Скоро навлязохме в тъмна вековна гора и пътят ни сега минаваше върху меката постеля на многогодишната шума, натрупала се под дърветата. М. Гръбчева, ВИН, 296. Старата казваше: — Чадо, многогодишната опитност мя е направила разумна. Аз съм видяла и прекарала много работи на този свят. Т. Икономов, ЧПГ, 99. Многогодишен опит.
◊ Многогодишни растения (култури). Бот. Растения (треви, полухрасти и всички храсти и дървета), които живеят повече от две години. Отглеждането в продължение на две-три години на смес от многогодишни бобови растения (детелина, люцерна и други) с треви (..) се отразява извънредно благотворно върху почвата. ОФ, 1950, бр. 1826, 2. Макар че ментата е многогодишно растение, у нас тя се отглежда като едногодишно. РД, 1950, бр. 7, 3.