МНОГОДОКАЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно. мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който доказва във висока степен нещо; убедителен. Доколкото помня, многодоказателните улики на неоспоримото престъпление бяха тия. Ив Вазов, Съч. IX, 201.
