МНОГОДУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни прил. Остар. Книж. Приказлив, бъбрив разговорлив, многословен; многоречив. Тя бе весела, сладкодумна и разговорлива или многодумна жена. Т. Влайков, Съч. III, 218 По-добре да живееш у една пустиня, а не с жена многодумна, гневлива и крамолница. У, 1871, бр. 16, 255.