МНОГОДУ̀МНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която много говори, приказва, бъбри; бъбрица. Ако ли е пак [майката] някоя сприхава, гневлива, многодумница и да крещи, .., то несумнено, че и децата, колкото и да бъдат естествено добри, развращават са. У, 1870, бр. 2, 21.