МНОГОЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. прил. 1. Който е на много езици. Дамите прошумяха с роклите си; звън на чаши, .., оправяне на рокли и многоезичен говор. Д. Добревски, БКН, 160. Погледни ги [младежите] — / в косите различни, / и в очите / различни са те, /ала в думите / мноезични / една мисъл / и дух / се чете... Хр. Радевски, П, 91. Многоезичен речник.
2. Който говори много езици. Минете покрай многобройните и многоезични изповедници и вижте жени коленичили шепнат тихо своите грехове на ухото на важни изповедници. К. Величков, ПССъч. III, 74-75. Любезният мюдюрин изказа готовност да ме придружи до града. Но аз си имах причини .. самичък да се поскитам .., придружен от моя преводач, един смел бошняк, но и многоезичен. Пряп., 1903, бр. 85, 3.
3. В който се говори на много езици. Един от връхните моменти в неговия неспокоен живот е посещението на Констанц, където по време на историческия събор в тоя град идва начело на многочислена, многоезична, многоцветна по облеклото си делегация от Източна Европа. Ем. Георгиев, ТВ I, 208. В неговата [на император Карл] многоезична империя „слънцето никога не залязвало“. А. Бешков и др., ИГ, 74. Значи, сичките други народи от тая многоезична страна насилствено са турят в една нация [маджарската] идеално неразделна. НБ, 1877, бр. 60, 233. Каква влиятелна сила на человеците той [Анибал] обладавал, туй най-добре са доказва от неговата безпримерна власт на человеците над пъстрата и многоезична армия, която никога, даже в най-трудните обстоятелства не са подигала против него. Н. Михайловски, РВИ (превод), 225.