МНОГОЕЗЍЧИЕ, мн. няма, ср. Качество на многоезичен. Московският конгрес на славистите имаше още една интересна особеност — многоезичието: на него бяха приети като официални всичките славянски езици плюс основните европейски езици. ЛФ, 1958, бр. 38, 1. Мъничка е още Марийка, а говори пет-шест езика, наследила щастливо многоезичието на баща си. Хр. Бръзицов, НЦ, 324. Откъм Кушир се понесе внезапен гмеж, който наподобяваше ту жужението на разтревожен пчелин, ту глъчката на разтурван пазар, .. Той се възземаше изново, заплющяваше из въздуха с пъстрите звуци на многоезичието и внисаше тревога. Ст. Чилингиров, ХНН, 90. Никнат княжества, събрани често около наречия. А църквата се бои от многоезичието, което разбива концепцията, .., че всички са братя. Б. Болгар, ЦД, 127. ● Обр. В многоезичието на света / познавам твоя глас. / Понякога се блъска в пътната врата, / понякога се втурва във сърцето ми. Д. Габе, С, 210.