МНОГОЕТА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е на много етажи, обикн. повече от пет. Най-сетне Борис излезе от тоя грозен квартал и стигна до складовете. Това бяха големи, многоетажни постройки. Д. Димов, Т, 30. Никнат четири-, пет- и шестетажни и многоетажни кооперации и — надрипнали битовия дребосък — надпреварват се с рунтавите била и върхове. Н. Хайтов, П, 295. Многоетажно застрояване. ● Обр. Над океана и особено над далечния и невидим бряг през деня израстваха мощни, бели купести облаци — многоетажни, заобиколени със закръглени кули. Д. Богданов, ТА, 33.
2. В който има сгради на много етажи. Промишлени предградия, многоетажни жилищни квартали, районите на двуетажните къщи вили с много паркове и градини преминават към центъра с широки булеварди и високи сенчести дървета. Т. Кюранов, АП, 10. Кулминацията на Букурещ не е в някакви нови пищни, претрупани с украшателство дворци. Не е в някакви небостъргачи. Тя е в слънчевостта, в лекотата и в красотата на многоетажния център. ВН, 1961, бр. 3106, 4.
3. Спец. Който се състои от много части във вертикална посока, който е съставен от повече от две части една над друга. Многоетажна рамка се получава от поставени една над друга, здраво свързани помежду си няколко едноетажни рамки. Обикновено многоетажните рамки са с много отвори и по-рядко с един отвор. X. Кисимов и др., С, 188. През седемдесетте години на XIX в. получиха разпространение многоподовите или многоетажни пещи с ръчно разбъркване. В. Баум и др., МП, 946. Многоетажни рафтове.