МНОГО̀Ж нареч. Остар. Книж. Много пъти, неведнъж, нееднократно; многажди. — Ах, не знаеш ти, че многож ходих в гората при големия дъб... Не знаеш, че веднъж дадох знака и сама се уплаших — тъй грозно стана от грозния вик. П. Спасов, ГЛЗЗ, 23. Дядо Блажо Тафрата беше изтърсак на майка; многож е бивал палич на младост при несретни години на суша, когато се гони змея. А. Страшимиров, А, 13.
— Друга форма: многа̀ж.