МНОГОЖЕЛА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е много, силно желан. На прага къщен ги присреща стар стопанин и тям отговаря: — Добре дошле, добре дошле, многожелани гости. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 100. Тя задъхана, .., зачете бързо, а ръцете ѝ треперяха, като държаха многожеланото писмо. Ив. Вазов, Съч. XII, 72. Това прилича на наказанието на Тантала; да има человек пред очите си една широка непозната земя, да иска да са приближи до нея и да не може да изпълни многожеланата си цел! Ч, 1875, бр. 5, 208.