МНОГОЗАСЛУ̀ЖИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има големи заслуги, извършил е много в определена област. Никоя друга професия у нас не е дала толкова литературни работници, колкото е дало учителството. Учители са били усърдните и многозаслужилите литературни изследвачи, ..: Дим. Маринов, Дим. Мишев, .., В. Пундев... Ив. Богданов, СП, 38. Преминалата година някои от учителите в крайдунавските места из отечеството ни, повдигнати от желание, за да ся оздрави бъдещето на нашето бедно, а многозаслужило учителско съсловие във всяко отношение на народното ни добро, събираха ся в Русе, за да размислят на кой начин би могло да ся състави учителско дружество. Лет., 1872, 257. Многозаслужил деец. Многозаслужил диригент.


Източник: Речник на българския език (онлайн)