МНОГОЗВУ̀ЧНО. Нареч. от многозвучен. Поетът гледа на света от равнището на богатия си опит и със зрелия поглед, който вниква дълбоко в нещата, .., претворява ги богато, многозвучно. ВН, 1964, бр. 3865, 4.
