МНОГОЗНА̀ЙНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Неодобр. Многознайко, многознайковец. Около такива хора вечер край огньовете се трупаха селяците. Всички тия многознайници бяха взели дял в някой от Самуиловите походи на юг и повечето бяха ходили само до Лариса. А. Дончев, СВС, 761. Туй бе някакъв горд, съзнателно откровен и подчертано амбициозен многознайник, който се смята изпратен от съдбата да бди над българската книжнина. М. Кремен, РЯ, 570.
2. Човек, който знае много, има много знания. — Я какъв многознайник си бил, пък и хубаво си можел да говориш — каза тя, като излезе от кухнята по чехли и го изгледа с весело любопитство. Ем. Станев, ИК III и IV, 368. Цяло лято многознайникът старец прекара в Хилендар. Прочете старите ръкописи, разпитва братята, всичко каквото научи — записа го на книга. А. Каралийчев, ПГ, 116.