МНОГОЗНА̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Многознайство. Имаше и такива, които се налагаха с природните си дарби — с красноречието и голямата си памет — и блестяха с привидната си, дилетантска, но ослепяваща многознайност. М. Кремен, РЯ, 311.
