МНОГОЗНА̀ЙСТВО, мн. няма, ср. Отвл. същ. от многознаен; многознайност. Михал се осмели да му каже, че ако няма вода, имаше преспи татък, ..; но Тодор го изруга така немилостиво за неговото многознайство, щото клетият Михал не отвори уста вече. Ив. Вазов, Съч. XV, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)