МНОГОИЖДИВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с много иждивения, разноски; скъп. Можеше негли да ся изцери, но лекарят и лекарствата бяха за него многоиждивителни. С. Радулов, НД, 45. Продаването на стоките, .., на които задържанието е многоиждивително, както и продължението на търгуването на несъстоятелния длъжник, стават .., с позволението на деловодителя. ДЗОИ I (превод), 159-160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)