МНОГОИЗМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който има много измерения. Може би това е многоизмерното същество НИЕ, което подсъзнателно му диктува [на твореца] своите потиснати, неизречени, звездни импулси? Бл. Димитрова, Лав., 261.


Източник: Речник на българския език (онлайн)