МНОГОИМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който има, притежава много имот. Противоп. малоимотен. Да речеш и не е многоимотен, та да го блазни имането му, ала нали ги знаеш това средняците. Кр. Григоров, Н, 10. Ти със сиромашията си имаш повече причини към веселби отколкото богатий, зачтото колкото нечта счита окото на многоимотния като ничтожни и прости, тия тебе ти причиняват чувствувания на наслаждение. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 130.