МНОГОКРА̀ТНО нареч. 1. Много пъти, често, неведнъж. За да изследваме кое да е физично явление, трябва многократно да го наблюдаваме при естествена обстановка. Физ. IX кл, 1965, 3. Многократно дохождали разбойници и обирали, и зажигали манастира, и человеци убивали. Неофит Рилски, ОМР, 39-40.

2. За означаване, че броят, количеството или степента на нещо е много по-голям от друго; много пъти, много повече. Потокът от болни, .., надминаваше многократно числото на оздравелите или умрелите. Д. Димов, ОД, 186. Венера се върти много бавно около своята ос и нейният „ден“ е многократно по-голям от нашия. К, 1963, кн. 7, 33. Те отхвърлили многократно превъзхождащия ги противник, но в окопа паднала смъртно ранена Виолета. Сл. Трънски, Н, 299. Подводните крила оказват многократно по-малко съпротивление на водата поради съвсем малкото си вертикално сечение. К, 1963, кн. 8, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)