МНОГОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който трае, съществува много години (лета); многогодишен. Гостите се чувствуваха неловко, притесняваха се, не им идеше наум какъв разговор да подхванат. Като че ли зад тях не стоеше многолетно приятелство, а се бяха запознали едва вчера. А. Гуляшки, ДМС, 41. Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществование на върбата. Л. Каравелов, Съч. VII, 4. Клоните му [на дъба] бяха с малко шума, криви, чепати, раздърпани насам-натам от многолетната борба с бесните планински бури. X, Русев, ПЗ, 119. И той [Паисий] фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бденето плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Многолетен труд.
2. Остар. Обикн. за владетел — на който се пожелава дълголетие (многолетие). Патриарх же рече: Ей многолетний царю, ако найдох милост пред тебе, дарувай ми и тоя народ, който е сос мене. Хр. Павлович, Ц, 69.