МНОГОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има много и различни образи, лица; многообразен. Поглъщаше го и го [Грашев] увличаше тази неспирна, многолика и многопосочна борба. Д. Фучеджиев, Р, 100. И в комедийните, и във фарсовите роли .. Сарафов бе не по-малко забележителен. Това се дължеше не само на таланта, но и на неговия многолик характер, на неговата разностраннА личност. Ст. Грудев, ББ, 98. Това е улицата, в чийто вик / заслушва се живота многолик / и шеметен повлича пак оковите си тежки. Хр. Смирненски, Съч. I, 138. Изкуство, ум и хумор и каприз / избликват тук в единство многолико / и грация в спокойствие велико, и елегантна красота цъфтят. Ем. Попдимитров, СР, 118. Многолика тълпа. Многолика нужда. Многолика душа.