МНОГОЛЍСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Многолистен. Слънчевите лъчи едва можаха да пробият тия многолиствени дървета и да озарят със светлината си тук-там зелената равна морава. Ил. Блъсков, ИС, 97. Това високо и прекрасно дърво [хлебното], което има многолиствена повършина, принося множество брашнени плодове, които, ако ги сварат, добиват вкус като пшеничен хляб. Знан., 1875, бр. 16, 252-253.