МНОГОЛЍЧИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Многообразие, многообразност; многоликост. Пред него се разкри света в неговата бурна красота, в неговото многоличие, в шеметната му пъстрота. Д. Немиров, КБМ, 30. Едва по-късно ние разбрахме, че за всяка стара култура противоречията в мисълта и творчеството са необходими етапи в търсенето на истината и са най-характерното в многоличието на един народ или на един човек. К. Константинов, ППГ, 211.