МНОГОЛЪ̀Ч, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Многолъчен, многолъчев. Носеше [логотетът] грамадна цилиндрична шапка, която приличаше на монашеска калимявка, само че беше чисто бяла и над челото разкрасена с многолъча звезда от мънички рубинчета. Й. Вълчев, СКН, 285.
548