МНОГОЛЪ̀ЧЕВ, -а, -ο, мн. -и, прил. Рядко. Многолъчен, многолъч. Усетило живителния балсам на водата, животинчето отпусна многолъчевото си тяло и като дъхава майска роза затрептя с всичките си багри. Черемухин, ПД, 37.
