МНОГОЛЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който има много лъчи; многолъч, многолъчев. На капака е изобразена многолъчна звезда. П, 1978, бр. 2, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)