МНОГОЛЮ̀ДНО нареч. 1. Като сказ. опред. Означава, че някъде има много хора. Там почти през целия ден беше гъмжило от домакини, млади и стари жени с чанти, с мрежи в ръце. И сега пак беше многолюдно там [на пазара]. Б. Болгар, Б, 222. Минаха младежи и хвърлиха позивчета, сетне заплющяха знамена и изникна гора от плакати — и една възбудена тълпа заля булеварда. Изведнъж там стана шумно и многолюдно. СбЦГМГ, 428. На плажа беше още по-многолюдно, а слънцето вече пламтеше високо в бледата синева. Ем. Манов, БГ, 47.
2. Остар. С много хора. Намери едно пристанище безопасно, при което имаше въздигнат от диваците един доволно голям градец, населен многолюдно. П. Кисимов, ОА (превод), 142.