МНОГО̀МА неизм. Остар. Книж. Мнозина, много. Противоп. малкома. Знам, че многома в мен виждат въплощение на злото. Ст. Михайловски, СБ, 90. Той знай, че многома от тия / съблекли са войскарската носия. К. Христов, ЧБ, 235. Многома от нас питат какво ново отсреща? Как отиват работите? Но малкома и твърде малкома има, които не си дават труд, за да размислят като хора какво трябва да стане. ДЗ, 1868, бр. 25, 93. Критиката в границите на предмета сякога е полезна и за по-многома, отколкото само за критикуемий. У, 1870, бр. 3, 1.