МНОГОМЀТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с размер от много метри. Напред, между стръмните и непроходими брегове, зина многометрова бездна, издълбана от пороите. Ст. Марков, ДБ, 423. Останалата ѝ [на пустинята] част е покрита с мъртви многометрови материкови дюни. М. Ганева, ГМ (превод), 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)