МНОГОМИЛОСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е милостив във висша степен. И така, боляри, моето решение е да се опитаме с отстъпки да отдалечим Чоки. Бог е многомилостив. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 70. Европейските вестници осъждат българския народ затова: първо, защото е дълготърпелив, многомилостив и смиреномъдър. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 202.