МНОГОНАЧА̀ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Наличие на много начала, позиции по определен въпрос или в някаква дейност. Ние сами се изяждаме: едни сме гръкомани, други туркомани и мъчно се намира у някого любородно сърце. Многоначалие и проклета простотия. А. Христофоров, А, 136.