МНОГООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има много и различни страни, форми, образи, лица; многолик, разнообразен, пъстър. Той [Ст. Михайловски] непрекъснато се разкрива с многообразните си прояви в обществения и литературен живот като поет и философ. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Художникът не е чужд на нашата богата и многообразна съвременност. Това личи от разточителното сюжетно разнообразие. НК, 1958, бр. 8, 6. Още през периода на своето учение, .., той [Богоров] развива многообразна дейност. Ив. Унджиев, Вл, 28. От неговата [на Рилския манастир] архитектура и от украшенията му ние можеме да си съставиме понятие за многообразните дарования и за вкуса на тоя трудолюбив народ. СбС, 176-177. По причина на дотолкова многообразното му употребление свинецът принадлежи в числото на най-разработваемите материали и добива са даже и от медта. Знан., 1875, бр. 22-23, 353.