МНОГОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с много очи. Ние, групата, сме особено, неизследвано същество. На него принадлежи бъдещето. Това многооко, многоръко, многовалентно същество ще насели планетата. Бл. Димитрова, Лав., 260. ● Обр. Къщичките се гушат прихлупени и жалки, а над тях се изправя грамадното масивно здание на затвора .. И контрастът между тези кутийки и това многооко каменно чудовище е поразителен. Хр. Смирненски, Съч. III, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)