МНОГООПО̀РЕН, -рна, -рно, -мн. -рни, прил. Спец. Който има много (повече от две) опори. Разпределението на налягането върху пътя при твърдите многоопорни гъсеници е по-равномерно, отколкото при малкоопорните, вследствие на което при тях не става затъване на отделните ролки и проходимостта им по слаби терени е по-добра. Д. Христов, СПМ, 106-107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)