МНОГОПЍСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. За магнетофон — който е с много (обикн. две или четири) писти, полета за звукозапис. Разделянето на лентата дава възможност на многопистовите магнетофони да правят стереозапис. К, 1963, кн. 3, 36.

2. За звукозапис — който е направен на много (обикн. две или четири) писти върху магнетофонната лента.


Източник: Речник на българския език (онлайн)