МНОГОПЛА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е изграден в много, повече планове. Първоначално замислена като повест, книгата [„Иван Кондарев“] прерастваше в многопланов роман, в който авторът искаше да покаже нравственото състояние на българското общество от 20-те години. Ив. Сарандев, ЕС, 146. Авторът [Д. Талев] проследява участието на своите герои в обществените борби, за да създаде от „Илинден“ едно многопланово епическо произведение, в което се разгръща цялостната картина на епохата. Лит. ХI кл, 335.