МНОГОПЛА̀НОВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на многопланов. Един волен син [Вапцаров] на планината, израснал сред легендите и стиховете на любимите поети, трябваше да стане войник, .. Така той се влива цял в епохата, опознава живота в неговата сложност и многоплановост, разкрива неговите закономерности. Е. Каранфилов, Б III, 18-19. Стихотворението [„До моето първо либе“] е образец на характерната за голямата литература многоплановост и дълбинност на мисълта. ЛФ, 1977, бр. 1, 2. Многоплановост на литературния образ.