МНОГОПОСО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е насочен, проявява се в различни посоки; многостранен. Асен влива в групата друг вид мисъл: многопосочна, двусмислена, търсеща въпроси, а не готови отговори. Бл. Димитрова, Лав., 221. Поглъщаше го и го [Грашев] увличаше тази неспирна, многолика и многопосочна борба. Д. Фучеджиев, Р, 100. В действителност панорамата на математическата логика е твърде разнолика, дори многопосочна. Вселена 70, 36.