МНОГОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Многословен, многодумен. Бърловски му заговори със задушевно доброжелателство, но тъй глухо, че Попов едва го чуваше. А имаше уместна мисъл в многоречивите изрази на Бърловски. А. Страшимиров, Съч. I, 240. Той [Спиро Чауш] слушаше само с едното си ухо техните молби, техния плач и въздишки, многоречивите им обяснения на планове и добри намерения — техните нужди и надеждите им никак не го вълнуваха. Д. Талев, СК, 32. — Плоският и многоречив дух на мъдростта от тоя свят се е поселил с неправилна реч за тайнствата — казваше Светият. Ем. Станев, А, 95.