МНОГОСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който си служи с много излишни думи, слова. Както никога професорът бе твърде многословен в писмото си. М. Марчевски, ТС, 6. Не говориха мнозина след кавхана и най-многословен между тях беше Димитри Полемарх, но той беше някак и на двете страни. Д. Талев, С II, 149. Мила не е многословна, въпреки наличието на известна реторика в думите ѝ. Ст. Грудев, АБ, 83.
2. Който съдържа много излишни думи, слова. Всичките спорове, които в течение на толкова столетия са измъчвали философите, се унищожават от нагледно свидетелство и ние се избавяме от многословни диспути. М. Калинков, ГГ, 45. При тая ситуация вашите многословни изложения, въпреки желязната си аргументация ще останат безполезен словесен набор. Б. Райнов, НН, 346. Из многословните песни на нашите поети можеш свободно да изхвърлиш трите четвърти. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 222.